ОТВОРЕНИ ЗВЕЗДНИ КУПОВЕ
 |
 |
 |
|---|
Най-известният отворен звезден куп - Плеядите е разпознат като група от звезди още от античността. Други са познати като мъгляви петънца на нощното небе и едва когато са наблюдавани с телескоп става ясно, че са звездни купове. Телескопичните наблюдения разделят куповете на два типа: сферични и разсеяни. Първите съдържат хиляди звезди, имат сферична форма и са разположени около центъра на Млечния път. Другият тип звездни купове е със значително по-малко звезди, заема неправилна форма в пространството и може да се наблюдава по цялото небе. Отворените купове също се наричат с името галактически купове, защото могат да бъдат открити в ръкавите на галактиката. След като астрометрията и спектрометрията стават по-прецизни се открива, че звездите в куповете споделят общи движения в космоса, родени са по едно и също време и са свързани заедно в група. 
Формирането на отворените звездни купове започва със свиване на част от голям молекулярен облак, съдържащ хиляди пъти по-голяма маса от тази на Слънцето. Много фактори могат да предизвикат този негов колапс, като например избухването на свръхнова в близост до него. В последствие той започва да се разкъсва на фрагменти, които от своя страна се свиват, ставайки все по-малки и давайки началото на образуването на няколко хиляди звезди. Изчислено е, че в нашата галактика такъв процес на формиране на разсеяни звездни купове се случва един път няколко хиляди години.
Когато започва оформянето на една звездна формация, най-горещите и най-масивните звезди (познати като OB звезди) започват да излъчват силна ултравиолетова радиация, която йонизира обкръжаващия я газ от един голям молекулярен облак, формирайки HII регион.( НII регион е облак от газ, с ниска плътност и плазма, с размери до няколко стотина светлинни години, в които процесът на звездуобразуване е в ход.) Звездните ветрове на масивните звезди и радиационното налягане „издухват” този облак от газ, а когато избухнат и първите супернови, процесът на разчистване на околозвездното пространство допълнително се ускорява. От момента, в който започва свиването на облака, до изчистването на газа могат да изминат около 3 млн години. Поради факта, че повечето звезди, ако не и всичките, участват в такива звездни формации, звездните купове трябва да се разглеждат като основни, градивни елементи на галактиките.
 |
 |
|---|
Отворените звездни купове могат да съдържат от няколко на брой до хиляди звезди. Те обикновено имат ядро, около което е разположена дифузна корона. Ядрото е с размери приблизително 3 - 4 светлинни години, а заедно с короната, купът може да достигне до 20 светлинни годи. Плътността в централните части на купа е около 1,5 звезди на куб. светлинна година (За сравнение, звездната плътност извън такива формации е около 0.003 звезди на куб. светлинна година). Отворените купове често се класифицират според схемата съставена от Робърт Тръмплър през 1930 г. С римски цифри от I до IV, той означава степента на концентрация на звездите в купа, с aрабски цифри от 1 до 3 – диапазон на яркост на членове, с латинските букви p, m и r - дали са бедни, средни или богати на звезди, а индексът n се слага за купове, които се намират в мъглявини. По тази схема Плеядите се класифицират като I3rn (висока концентрация, ярка и богата популация, която се намира в мъглявина), докато Хиади са класифицирани като II3m (по-разпръснати и с по-малко членове).
До сега са известни около 1200 разсеяни звездни купа, но се счита, че броят им в нашата галактика е много по-голям ( от порядъка на 20 хиляди). Тяхното разпределение по небесната сфера е неравномерно, но за разлика от сферичните звездни купове, те са силно концентрирани в равнина на галактиката, за това практически всичките купове от този тип могат да бъдат видени на небето близо и в Млечния път. Този факт също така обяснява защо се наблюдават толкова малък брой купове от общото количество. Много от тях са твърде далеч и се губят на фона на високата звездна плътност на Млечния път или са скрити от поглъщащи светлина газово-прахови облаци, които са също концентрирани в галактическата равнина. Както и другите обекти от нашата галактика, така и разсеяните звездни купове се въртят, около галактическия център, по орбита близка да кръговата.
В неправилните галактики, отворените звездни купове могат да бъдат намерени навсякъде в галактиката, въпреки че тяхната концентрация е по-висока, където газът има най-голяма плътност.
Особена разновидност на разсеяните звездни купове се явяват движещите се купове, за които е възможно точно да се измери собственото движение на влизащите в тях звезди. Пример за такива купове са Хиади, Плеяди, Ясли и няколко други. Продълженията на направленията на техните движения (напред или назад) се пресичат в точка, наречена радиант, получен вследствие на ефекта на перспективата. Изучаването на такива купове има фундаментално значение, поради това че знанието за собствените движения, техните лъчеви скорости и ъгловите разстояния до радианта, позволява да се изчислят пълната пространствена скорост на тези звезди, а в последствие – точното разстояние до тях (по-точно от метода на тригонометричния паралакс).Това от своя страна дава възможност да се калибрира диаграмата „спектър-светимост”, т.е. да се преведе от видими звездни величини към абсолютни. Тази връзка е много важна за определяне на разстоянието до други купове, за които чрез наблюдения е построена диаграмата им „спектър-видима звездна величина”.
Накратко за разсеяните звездни купове:
• Съдържат десетки до няколко хиляди звезди.
• Имат неправилна форма.
• Линейният диаметър на разсеяните купове може да достигне до 20 светлинни години.
• Средната плътност в централните им части е 1,5 звезди на куб. светлинна година.
• Известни около 1200 разсеяни звездни купа, но се счита, че броят им в нашата галактика е много по-голям (от порядъка на 20 хиляди).
• Те са силно концентрирани в равнина на галактиката.
• Съдържат предимно млади звезди, които имат повишено съдържание на тежки (по-тежки от хелия) елементи в атмосферата си (звездно население тип I).