Допълнителна информация
Звездно население от тип I
Разположено е главно в спиралните ръкави в диска на Млечния път. Тези звезди са сравнително млади на фона на възрастта на цялата Галактика. Те са образувани от междузвездната среда, вече обогатена с тежки елементи, произведени от термоядрените реакции в недрата на звезди от предишни поколения. Звездите с най-голяма светимост от този тип са сини на цвят. Нашето Слънце също принадлежи към звездно население от тип I.
Звездно население от тип II
Това население е бедно на метали. Звездите с най-голяма светимост от този тип са червени на цвят. Това са много стари звезди, родени скоро след образуването на самия Млечен път, когато в междузвездната среда е имало малко тежки елементи, затова те са богати на водород и хелий, но „бедни на метали”. След края на тяхната еволюция междузвездната среда се обогатява за първи път с тежки елементи, синтезирани в хода на термоядрените реакции в техните ядра. Затова тези звезди се наричат още звезди от първо поколение.
Спектрални класове (Харвардска класификация)
Немския физик Вилхем Вин открил проста връзка между температура на абсолютно черно тяло и дължината на вълната λmax, където интензитета на излъчването е максимален. Тази връзка е:
и се нарича закон на Вин. От този закон става ясно, че цветът (спектърът) на звездите, зависи от температурата на повърхността им. Спектрите на звездите се разпределят на групи, наречени спектрални класове. Основните спектрални класове се обозначават с главните букви O, B, A, F, G, K и M (Харвардска класификация).
На таблицата по-долу се показани някои от основните характеристиките на различните спектрални класове.
 |
|---|
Заб.: Основните класовете G и К имат разновидности. За G са две: R и N, а за К – S. Всеки основен клас има и подкласове, които се означават с цифра зад буквата (А0, А1, А2, ..., А9, F0). Така например звезди от спектрален подклас А9 по своите характеристики наподобяват повече на тези от F0.
 |
|---|