Диаграмата на Х-Р
Диаграмата на Х-Р е голям модел на звезди, които са разположени според тяхната видима звездна величина и цветен индекс. Ако нанесем по абсцисата спектралния клас на звездите (или техните температура - Т, което е една и също), а по ординатата светимостта на звездите - L или звездна величина (видима - m или абсолютна - M), ще получим диаграмата спектър-светимост. Звездите не запълват равномерно диаграмата, а се групират в последователности. Около 90 % от звездите са разположени в диагонална ивица, започваща от горния ляв край на диаграмата (където са горещите сини звезди с висока светимост) и завършваща в долния десен край (където са по-студените червени звезди с ниска светимост). Тази ивица се нарича главна последователност. В горният край на диаграмата има други две почти хоризонтални последователности с звезди с висока светимост, наречени последователности на гиганти и свръхгиганти. В долният ляв край има област, заета от малко на брой, но много горещи звезди с ниска светимост. Това е областта на белите джуджета. Звездите в долната част на главната последователност също са джуджета, които обаче са жълти или червени, в зависимост от температурата.
Диаграмата „спектър-светимост” за сферичните и разсеяни звездни купове
Диаграмата „спектър-светимост” за сферичните звездни купове има характерна форма – кратка главна последователност в ниската долна част и област, наречена Голям червен клон, която започва от главната последователност и достига до горната дясна част на диаграмата. Точката, където клонът на главната последователност и Големият червен клон се свързват се нарича точка на отклонение.
Този вид на диаграмата „спектър-светимост”, наречена още диаграма „Хертцшпрунг – Ръсел”(Х-Р), свидетелства за значителната възраст на тези купове (10 – 12 млрд. години, т.е. те са се формирали едновременно с образуването на самата Галактика. (Всъщност много астрономи считат, че галактиките са резултат от катаклизми при сливане на огромен брой сферични звездни купове.) За това време, запасите на водород се изчерпват в звездите с маса близка до слънчевата и те напускат главната последователност (толкова по-бързо, колкото началната им маса е по-голяма), като попадат в областта на гигантите и свръхгигантите. Ето защо, в сферичните звездни купове най-ярките звезди се явяват червени гиганти.
 |
 |
За разлика от кълбовидните звездни купове, в диаграмата „спектър-светимост” за разсеяните звездни купове, имаме добре очертана главна последователност. Това е така, защото звездите които ги населяват имат различната възраст и различен стадий на еволюция. Звездите в разсеяните купове са сравнително млади (звездно население от тип 1) , а кълбовидните купове съдържат най-старите и най-дълго еволюиралите звезди в Млечния път (звездно население от тип 2). Звездите в куповете са се образували едновременно и първоначално всички са били разположени върху главната последователност на диаграмата спектър-светимост в зависимост от тяхната маса. Това може да се види в диаграмата на разсеяните купове, които са по-млади. С времето по-масивните звезди, които еволюират по-бързо, напускат главната последователност и заемат места в последователността на червените гиганти. Това се случва в кълбовидните купове, които като споменахме по-горе са много по-стари от разсеяните.
 |
 |
 |