Камертонна диаграма на Хъбъл
Камертонна диаграма на Хъбъл
Диаграмата на Хъбъл е морфологична класификационна схема на галактиките, съставена от Едуин Хъбл през 1926 год.. В разговорния език все още е позната като камертонната диаграма на Хъбъл, заради формата й. Схемата на Хъбъл разделя правилните галактики на три класа:
- елиптични;
- лещовидни;
- спирални.
Тази класификация е базирана на визуалния им изглед (най-често вземани от фотографски плаки). Четвъртият клас включва галактики с неправилна форма. До този ден диаграмата на Хъбъл е най-използваната система за класифициране на галактики, едновременно използвана от астрономи професионалисти и аматьори.
Вляво на диаграмата са разположени елиптичните галактики. 
Те са с по-малко светлинно излъчване и имат формата на елипси. Обозначават се с буквата Е, последвани от индекс n, който показва сплеснатостта им. Индекса може да бъде от 0 до 7 и е равен на 10 пъти ексцентрицитета на елипсата, описваща най-добре формата на галактиката в първо приближение. Елиптичността се увеличава от ляво на дясно на диаграмата на Хъбъл. Така галактика от тип Е0 има форма на диск (най-вляво), а от тип Е7 - силно сплесната елипса (най-вдясно).
e = 1 – (a/b)
е – ексцентрицитет
b – малка полуос
a – голяма полуос.
Елиптичните галактики нямат междузвезден прах, нито ярки звезди от спектрални класове 0 или В. В повечето елиптични галактики преобладава старо звездно население (червени гиганти и бели джуджета), което придава червен оттенък на немалко галактики.
По вдясно в диаграмата на Хъбъл са разположени два успоредни клона, съдържащи спирални галактики. Спиралните галактики се състоят от сплеснат диск със звезди, които формират спиралната структура, като централната концентрация от звезди е известна още като изпъкналост.
Спиралните галактики се разделят на два вида в зависимост от това от къде излизат ръкавите им:
• нормални спирални галактики – ръкавите им излизат директно от ядрото;
• пресечени спирални галактики – ядрата им са обгърнати от пръчковидна зона, от краищата на която започват ръкавите.
Нормалните спирални галактики се обозначават с S и заемат горния клон на диаграмата, а пресечените — с SB (долния клон). И двата класа галактики се разделят на по три под класа в зависимост от следните характеристики: големина на ядрото, дебелина на ръкавите, степен на развитост на ръкавите и характеристичен ъгъл.
Тези три подкласа се обозначават с малките латински букви а, b и c, след съответния си клас S или SB:
• Sa (SBa) – плътно разположени спирални ръкави с ярък изпъкнал център;
• Sb (SBb) – по-малко плътно разположени спирални ръкави с по-малко ярък изпъкнал център;
• Sc (SBc) – раздалечени спирални ръкави, в които ясно могат да се наблюдават звездни купове и мъглявини, с малко и бледо ядро.
Първоначално Хъбъл класифицира спиралните галактики на три класа, но Де Вокульор добавя четвърти клас:
• Sd (SBd) - много раздалечени частични ръкави, които са по-ярки от централната част
Млеченият път се класифицира е от тип SBb, което го определя като пресечена галактика с ясно определени ръкави.
В центъра на камертонната диаграма на Хъбъл,
където двата вида спирални галактики се срещат с елиптичните, се намира междинен клас галактики, наречени лещовидни, които се отбелязват със символа S0. Те съдържат ярък изпъкнал център, който на външен вид прилича на центъра на елиптичните галактики, обграден с разширяваща се дискообразна структура. За разлика от спиралните галактики, дискът на лещовидните галактики нямат видима спирална форма. Изпъкналата част е доминиращ компонент на светлина в тях.
В първите публикации на камертоната диаграма на Хъбъл съществуването на лещовидни галактики е само хипотетично. Хъбъл предполага, че трябва да има междинен стадий между елиптичните и спиралните галактики. По-късни наблюдения показват, че предположенията на Хъбъл са верни и S0 класът е включен от Алан Сандидж.
Лещовидните и спиралните галактики, взети заедно, често се отнасят към дисковидните галактики.
Галактиките, които не се отнасят към диаграмата на Хъбъл, т.к. нямат правилна структура се наричат неправилни. Хъбъл ги разделя на два класа:
• Irr I - тези галактики имат асиметрични профили, липса на централна изпъкнала част и нямат спирална структура. Вместо това те съдържат много отделни купове от млади звезди;
• Irr II - те имат гладък асиметричен облик и нямат ясно изразени индивидуални звезди или звездни купове.
След разширяването на диаграмата на Хъбъл, Де Вакульор нарича галактиките от типа Irr I "Magellanic irregulars", заради двата Магеланови облака ( сателитни галактики на Млечния път), които Хъбъл класифицира като Irr I .
Откритията на бледи спирални структури в Големия Магеланов облак, кара Де Валульор да раздели неправилните галактики на следните два типа: тези като Големия Магеланов облак, които показват някакви доказателства за спирална структура (отбелязват се със символа Sm) и тези които нямат някаква видима структура, като Малкия Магеланов облак (обозначени с Im). В разширената диаграма на Хъбъл "Magellanic irregulars" се поставят в края на спиралния клон.