Аполо 12 - право в целта

В центъра за управление на старта, сред почетните гости присъствал и президента Никсън. В околностите около стартовата площадка се събрали 300 000 човека. Независимо от метеорологичните условия (дъжд с ниска черна облачност), било решено полетът да не се отменя. Корабът Аполо 12 излетял на 14 ноември 1969 г. в 16:22:00 UT от Комплекс 39А, Космически център Кенеди във Флорида. В първите минути възникнала аварийна ситуация вследствие на това, че корабът бил ударен два пъти от мълния, което довело до повреждане на няколко датчика и неговата навигация. По-късно, по време на полета повредите били отстранени.

На 110-тият час от полета бил включен двигателят на лунния модул, в който са се намирали астронавтите Конрад и Бийн. Прилуняването станало в автоматичен режим, но се наложило да променят ръчно траекторията, тъй като било възможно да се спуснат точно върху апарата Surveyor 3. Те се приземили в противоположния край на кратера, в който се намирала автоматичната станция. Това станало на 19 ноември 1969 г. в 6 ч. 54 мин. 35 сек. UT. След 110 часа 32 мин. и 43 сек. полет, лунният модул се приземил на 45 метра от края на кратера и на разстояние 20 метра от апарата Surveyor 3. Пръв на повърхността на Луната стъпил Конрад. От него очаквали исторически думи подобни на тези, които бил произнесъл Нийл Армстронг. С чувство за хумор и шегувайки се с неголемия ръст на Армстронг, той казал: „Възможно е, за Нийл това да е било малка крачка, но за мен е голяма.” Бийн се спуснал на повърхността на Луната около два часа след Конрад и пристъпил към пренасяне и монтиране на цветната камера на статив. За съжаление, камерата се повредила и не се увенчало с успех излъчването на телевизионно предаване. Специалистите от Земята предположили, че повредата е настъпила вследствие на случайното й насочване по направление на Слънцето, или към лунния модул, който отразявал слънчевите лъчи. Камерата била върната на Земята, за анализ на причините за неизправността й. Поради това астронавтите трябвало да върнат 6 кг. от събраните лунни образци, за да не надвишат допустимата маса на лунния модул.

През целия си престой на Луната, астронавтите провели две излизания от лунния модул. Първото продължило около 4 часа, след което те се прибрали да заредят кислород и вода. По-късно, се нахранили и наспали. При второто излизане астронавтите провели редица експерименти и отново събрали лунни скали. Tе се насочили към края на кратера, където се намирал апарата Surveyor 3. Фотографирали и обстойно го разгледали, и както било по програма демонтирали някои негови детайли. На връщане към лунния модул, астронавтите продължили да събират образци. Пътят, който общо били изминали по време на второто излизане, бил около 500 метра, а продължителността 3 ч. и 54 мин. Около час след свършването на второто излизане, астронавтите разхерметизирали лунния модул и отворили люка, за да изхвърлят ненужните предмети. По погрешка, била изхвърлена една фотолента. За радост по-късно се оказало, че тя не е била използвана.