Програмата Аполо

След втората Световна война настъпило открито съперничество между двете новите велики сили САЩ и СССР, и техните съюзници. Надпреварата била във всички области на живота. Всеки от лагерите искал да има надмощие и в овладяване на Космоса. Първите битки били спечелени от СССР. Те успели да станат първи в изстрелването на изкуствен спътник ( Спутник 1, 04 октомври 1957г.), техен бил и първият човек полетял в Космоса (Юрий Гагарин, 12 април 1961г.). В тези години на поражение в космическата надпревара, американците насочили своите усилия към Луната. Тя този път трябвало да бъде тяхна!

Но не само желанието за надмощие между двете коалиции било причината за овладяване на Космоса. Човечеството винаги се е стремяло към необятния му простор, към изучаване и осмисляне на Вселената. Всеки един космически проект бил една крачка към тази цел.

Полетите на мисиите на Мъркюри и Джеминай демонстрирали, че американците също са готови да изпращат хора в Космоса. Програмата Аполо била планирана с цел покоряване на Луната. Предвидени били 21 на брой мисии, като първите били подготвителни. От Аполо 11 до 21 имали за цел кацане на Луната. За съжаление, поради загуба на интерес от страна на държавното управление, броят на мисиите бил намален на 17 – 10 подготвителни и 7 с прилуняване. На 20 юли 1969 г. корабът Аполо 11 достигнал до Луната. Американската мечта била сбъдната – техният сънародник Нийл Армстронг станал първият човек, който стъпил на лунната повърхност. Но до достигането на този момент, американците трябвало да извървят дълъг, осеян с успехи и поражения път.